Национална АсоциацияБЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ

Следвайте ни!

Новини

10.03.2014 г.

Градовете трябва да се превърнат в лаборатории за устойчиви решe

 

Зам. министърът на екологията Атанас Костадинов:
"Градовете трябва да се превърнат в лаборатории за устойчиви решения"

 

"Градовете трябва да са лабораториите, които да раждат идеи за устойчиво развитие. Оптимист съм за това, че съвременният град може да генерира решения, които трябва да са много конкретни. Голямото предизвикателство пред всички нас е как да запазим природата в условията на силен човешки натиск, а местата, където живеем, са тези, в които природа и човек най-силно се сблъскват. Това заяви зам.- министърът на екологията Атанас Костадинов пред гостите на международна Конференция за устойчивите градове, която се проведе в „София хотел Балкан“. Той допълни, че гордостта на Европа като родина на средновековния град, трябва да е предизвиква хората на стария континент да са най-активни, да ги прави най-отговорни към това да опазим хармонията с природата. „Сериозен оптимист съм за това, че гордостта на Европа ще я накара да се държи най-отговорно“, завърши министърът.
Кметове и експерти от 36 френски и български общини, експерти от държавната администрация, преподаватели от университети и представители на бизнеса обмениха добри практики и споделиха взаимно проблемите си.


Форумът, организиран от Българската асоциация за устойчиво развитие (БАУР) и Балканския център за устойчивост и екоинженеринг, и с партньорството на Българска асоциация на водите (БАВ) и Национална асоциация „Българско Черноморие”, представи успешно реализирани във Франция, и в частност на Лазурния бряг, проекти, както и възможности за финансирането на подобни у нас. Как малки общини се групират и превръщат в метрополиси и за първия такъв на Ривиерата разказа Клодин Теразони Библок, професор в университета „Софиа Антиполис“ (Ница), зам.-кмет на община Турет Люванс. Катрин Юие, генерален директор на община Грас представи опита си за планиране териториите при урбанизирането им за развитието на туризъм.
За професиите на бъдещето говори проф. Ерик Дюмец, директор на Институт околна среда, управление на риска и устойчиво развитие към университета в Ница, който представи пилотен проект, свързващ образователни институции, изследователски центрове и индустрия.


В София бе и председателят на работодателския синдикат на хотелиерите и ресторантьорите на Лазурния бряг Мишел Чан, собственик на хотели и общински съветник в Ница.
На вълненията на кмета на Шабла, че 40 процента от територията на курорта са в Натура, а забранителните режими буквално блокират развитието, гостите от Франция разясниха, че и там се спира проекти, но в крайна сметка за решаваща се приема волята на местното население. Нещо, за което у нас мечтаят почти всички общини.
Липсата на общи устройствени планове блокира българските градове и те не могат да мислят за устойчиво развитие, заявиха кметовете.

 

Яни Симеонов - координатор на "Национална Асоциация Българско Черноморие", зве участие в конференцията като заяви: "Преди всичко бих желал да изразя нашите благодарности към четиримата френски представители и специално към двете дами за техните впечатляващи и компетентни доклади, които без съмнение ни обогатиха. Те показват колко напред в развитието си могат да стигнат съвременните европейски общини когато се работи активно и координирано. Позволете ми да ви кажа, че онова, което споделихте с нас ни звучи като нереално, имагинерно, научна фантастика. Защо ли? Защото в това отношение България е под влияние на сили, които спират развитието на регионите и населените места.


Г-жа Райна Бърдарева, кмет на община Шабла всъщност изложи в детайли проблемите, които стоят пред развитието им и зададе въпроса, който ние искахме да ви зададем.
Тъй като тази конференция предполага и дискусия, ще си позволя накратко да разшира нейното исказване. Моля да ме извините, ако ви прозвучи твърде емоционално или наруши по някакъв начин добрия тон.
Вероятно не знаете, че от много години насам повечето от черноморските общини работят без утвърдени ОУП. За какво устойчиво развитие можем тогава да говорим, и въобще за какво развитие!?


Вероятно се питате какви са причините. Затова тук ще спомена една група хора, които определено пречат на съвременното развитие на населените места у нас. Това са така наречените „зелени“, или онези, представящи се за особено загрижени за природата в България. Това са различни организации, фондации, сдружения и други подобни, обикновено ЮЛНЦ, които буквално са приватизирали екологичните дейности в България и чрез различни действия оказват натиск върху населението на страната.
Повече от 37 % от територията на страната ни е защитена територия. Вероятно това е някакъв световен или поне европейски рекорд. А може би Вселенски рекорд! Българите обичат природата и се грижат за нея. Това че определени икономически интереси са нарушили екологичното равновесие в страната и макар и в значително по-малка степен продължават да го нарушават и днес, не е повод за проява на непрекъсната „зелена истерия“. Въпросните лица и организации, прикриващи се зад екологична маска, повечето от тях „зелени“ семейни кланове и финасови пирамиди, в течение на години са създали огромна корупционна мрежа сред държавната администрация. Те източват национални и европейски фондове, често това става по странно и смехотворно звучащи проекти, и с помощта на чиновници и управляващи усвояват големи средства по някакви привидно екологични програми. Средствата за немалка част от тези програми идват от ЕС и също са начин Съюзът да бъде източван от влиятелни корумпирани лица по различни, много благовидно прикрити корупционни схеми. Разбира се, българските „зелени“ получават своя заслужен дял от своите задгранични господари.


Може би ще се учудите от факта, че почти всички многобройни „зелени“ неправителствени органицзации в България се управляват от едни и същи хора. Всъщност се оказва, че това са не повече от няколко десетки хора с още няколко стотин гравитиращи около тях изпълнители и щурмови отряди. Затова определено можем да кажем, че в страната ни действа малка, но мощна „зелена“ мафия, „зелен октопод“, раково образувание, разпростряло скритата си метастазисна власт навсякъде.


Под тяхно влияние (всъщност на няколкостотин протестиращи в центъра на София) наскоро българското правителство, официалните български власти отхвълиха решението на една от трите независим върховни власти – решението на българския съд от най-висока инстанция относно общия устройствен план на Странджа. Говорим за един от най-бързо обезлюдяващите се, застаряващи и обедняващи региони на България. Разбира се, българската природа има нужда от защита. Но защо делим природата, флората и фауната от хората? Земята, растенията и животните ли само ще опазваме? Хората, също се нуждаят от защита. От нормални условия за живот и развитие. Животът и поминъкът на хората се нуждаят от защита. Преди всичко ние се нуждаем от нещо много спешно – от икономически резервати за хора. Искрено се надяваме, че тази европейска конференция ще помогне за това. 

Но при сегашните условия, колкото и да ни се иска, не можем да говорим, че на практика в България може да бъде приложен екологичен подход в урбанизирането на територии. Колкото и да са опитни и напреднали в дейността си, нашите френски приятели няма да могат да осъществят в България нищо от това, което са направили във Франция.
Ние говорим за сериозно и увеличаващо се настъпление на „зеления октопод“, умело прикрит зад загриженост за природата. За тях е важно да усвояват каквито и да е пари по еко-програми и да отчетат по документи усвоеното. Да имат личен контрол над колкото се може по-големи райони, включително и над съвременните идеи и планове за модерно и хармонично развитие на градовете и населените места, за да може да извършват в по-голяма степен кражбите си..


Да, българските градове имат нужда от зелено мислещи хора, от еколози, от научен подход, както и от доброволци. Има много какво да се прави в градовете ни в екологично отношение. Уви, зелените не виждат своето място там. Тях просто ги няма именно там, където са най-необходими. Защото именно в градовете са истинските екологични проблеми, които изискват много труд и лично посвещение. Всеки един от тук поставените въпроси за устойчиво развитие на градовете ни има нужда от истински, високопрофесионален екологичен подход.

 

          Уважаеми дами и господа,


Моля не забравяйте и винаги имайте предвид, че вашите прекрасни идеи и планове ще бъдат заплашвани не от истинските еколози и приятели на природата, а от фалшиви „зелени“ групировки с голямо влияние в държавната и общинска администрация, които ще опитват да ви изнудват и рекетират по най-различни начини, да се вмъкнат във вашите дейности и да ви пречат със всякакви средства да извършвате благородната си дейност по превръщането на градовете ни във високоустойчиви съвременни структури за живот на хората."