Национална АсоциацияБЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ

Следвайте ни!

Новини

27.11.2015 г.

Дисекция на "зелената" мафия (Част 3)

 

Зелената Коза Ностра (Част 3):

Политическата маша на „еколозите”

 

В тази трета част от поредицата разплитаме интересите, в които са оплетени политическа партия „Зелените“ и коалиция „За да остане природа в България“. 

 

 

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5138408

Материалът е публикуван без редакторска намеса от страна на Н.А.Б.Ч. 

Снимка на публикацията: в. Труд

 

 

 

3. Срастването между „природозащитниците” и партия „Зелените”

За да водят успешно кампаниите си, включително и срещу зимния туризъм у нас, „еколозите“ от коалицията „За да остане природа в България“ имат нужда от политическо представителство. Някой, който да лобира за идеите им чрез политически методи. Така през есента на 2008 година се появява партия „Зелените“. Следва се стриктна програма, започнала в началото на 2000 година с „раждането“ на зелените неправителствени организации и продължила през 2006-а, когато се създава коалицията „За да остане природа в България“. Впоследствие структурите от това обединение учредяват политическа партия „Зелените“.

 

Тази малка част зелени НПО и тяхната политическа формация в момента са си присвоили правото да говорят от името на цялото гражданско общество. В арсенала им екологичната проблематика e изключително малък процент. Огромната част от дейността им е насочена срещу развитието на зимния туризъм в България. Друга цели блокиране на големи инфраструктурни проекти като лот 3 от магистрала „Струма“. Трета е в услуга на енергийната и ВЕИ мафия. Всичко това се прави не поради някаква благотворителност, а защото се лобира за едни или други интереси. Обикновено в полза на чужди организации и структури.

 

Популизъм

 

Използвайки екологията и хвърляйки ултрапопулистки твърдения - най-често за поголовна сеч в Пирин, Витоша и Рила, нещо, което никога не се е случвало, „природозащитниците манипулират обществото“. Тази хватка им помага изключително много при печелене на обществени поръчки за милиони левове по национални и европейски програми. Идеята е партия „Зелените“ и коалиция „За да остане природа в България“ да увеличат своето влияние с директно участие в структурите на властта.


Въпреки че формацията съществува повече от 7 години, резултатите й във всички видове избори не са впечатляващи. „Зелените“ не успяват да прескочат и 1 процент на вотовете за парламент, защото не получават доверието на избирателите и нямат тяхната подкрепа. Дори не стигнаха така желаната държавна субсидия.

 

По време на всяка предизборна кампания в подкрепа на партия „Зелените“ от коалицията „За да остане природа в България“ намират теми, с които да провокират скандали. Най-често те са свързани отново с Пирин, Рила и Витоша. Всичко друго, отнасящо се до реалните проблеми на екологията като замърсяването на въздуха, заради което срещу страната ни има наказателна процедура от Брюксел, отровените земи и води, незаконните сметища, бракониерската сеч, сякаш не съществуват за „Зелените“.


Техният фокус е насочен тенденциозно и избирателно само срещу българския туризъм. За последните години от „За да остане природа в България“ имат хиляди публикации против Рила, Пирин и Витоша, но нито една срещу това, в което се е превърнал курортът Пампорово - бетонен град на върха на Родопите, издигнат там в резултат на безразборното строителство и дейността на „Пампорово“ АД. За „природозащитниците“ явно съществуват само три планини - Рила, Пирин и Витоша.

 

Парите, които получават по швейцарските програми „Прозрачни планини“ и „Зелени закони“, се ползват за дискредитиране на зимния ски туризъм на тези места и в частност срещу Банско. От въпросните програми се финансират и „спонтанните” зелени улични протести, насочени срещу някаква измислена сеч на вековни дървета.

 

Подкрепа

 

Един от менторите и активно презентиращ коалицията „За да остане природа в България“ и партия „Зелените“ още от нейното учредяване е директорът на Центъра за социални практики Евгений Дайнов. Той е сред „експертите” на прехода, който с назидателен тон от 25 години натрапва първоначално „сини“, а сега „зелените тези“ уж загрижен за опазването на околната среда. Индиректна подкрепа зелените получават и от Центъра за либерални стратегии на Иван Кръстев и други тинк танкове, щедро финансирани от чуждестранни донори.

 

Резултатът

 

В резултат от симбиозата между партия „Зелените“ и коалиция „За да остане природа в България“ се създаде група за натиск. В нея освен двете образувания активни участници са и изброените по-горе лица, както и определени медии. Поради невъзможността да получат легитимация по нормалния начин - чрез парламентарни или местни избори, групата се опитва с протести, митинги и шествия да прокарва своите корпоративни и клиентелистки интереси във всички области на икономиката.

 

Тези хора в дадена ситуация се представят за говорители на цялото гражданско общество, а при други обстоятелства са партийни активисти. Очевидно всичко се диктува от интереса и той определя кога на преден план да е гражданското амплоа и кога политическото. За провалените проекти от „зелените природозащитни екологични организации“ четете в понеделник, 30 ноември, в част четвърта от поредицата „Войната срещу зимния туризъм“.

 

АКТИВИСТИТЕ

 

Сред учредителите и активни участници в ПП „Зелените” е Андрей Ковачев и през 2008 г. влезе в нея като съпредседател. Пост, който вече не заема. Като представител на гражданския сектор Ковачев бе управител на сдружение за дива природа „Балкани”, което участва в коалицията „За да остане природа в България”.

 

Друга фигура е Петков Цветков, настоящ съпредседател на партията и управляващ швейцарската фондация „Биоразнообразие”, която също е в коалицията. Припомняме, че „Биоразнообразие” финансираше изработването на сега действащите планове за управление на Националните паркове „Пирин” и „Рила”. Не трябва да се забравя и Борислав Сандов, бивш съпредседател на ПП „Зелените”. Той е известен с воденето на десетки съдебни дела срещу различни инвестиционни проекти в България, включително против строежа на вече действащия завод за отпадъци в София. В отбора е и Петко Ковачев, също ексначалник в „Зелените”, който в гражданското си амплоа е управител на Института за зелена политика. Пряко ангажиран е със завеждането на дела срещу инвестиционни проекти.

 

Павел Антонов пък е изпълнителен директор на „БлуЛинк” - мрежата за комуникации между зелените НПО, финансирана с европейски пари и средства от държавния бюджет на България. Антонов беше началник на политическия кабинет Юлиан Попов, министър на околната среда и водите в служебния кабинет на Марин Райков. Сегашният ковчежник на ПП „Зелените” е Андрей Ралев. Той изпълнява програмите „Прозрачни планини” и „Зелени закони”, работи във WWF-България.

 

Други представители са Свилен Овчаров, който дълго време еднолично представяше „Зелени адвокати”, и Любомир Попйорданов от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Последният е редовен кандидат за депутат в листата на ПП „Зелените”. Още един, пробвал неуспешно да влезе в политиката чрез зелените - Атанас Чобанов, главен редактор на сайта „Биволъ” и кандидат на партията за евродепутат на последните избори за ЕП.

 

По-особен е случаят на Тома Белев. Бившият директор на ПП „Витоша”, експредседател на УС на „Зелени Балкани” и настоящ шеф на Асоциацията на парковете в България, е свързан със Зелената партия на Александър Каракачанов. На вота за европейски парламент през 2009 г. Белев бе единственият кандидат на формацията. Същевременно Зелената партия беше коалиционен партньор на БСП в „Коалиция за България”. Като партньор формацията дори получи заместник-министър на правосъдието в лицето на Димитър Бонгалов.

 

През същата 2009 г. Тома Белев беше освободен като директор на ПП „Витоша” заради преразход на гориво. След това бе върнат на поста с личната протекция на тогавашната червена вицепремиерка и сегашна посланичка в Швейцария Меглена Плугчиева и намесата на министър-председателя на тройната коалиция Сергей Станишев.