Национална АсоциацияБЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ

Следвайте ни!

Новини

14.12.2016 г.

В дните на траур МОСВ раздава скрито 11,5 млн. лв. на кухи НПО

 

В дните на траур МОСВ раздава скрито 11,5 млн. лв. на кухи НПО-та

 

 

Източник: в. Труд

Материалът е публикуван без редакторска намеса от страна на Н.А.Б.Ч.

Дата: 13.12.2016 г., Час - 21:01ч.

 

 

Изпълнителната агенция по околната среда скандално пуска наново спряна поръчка, за да напълни джобовете на обръча „За да остане природа в България“

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е един от онези многобройни сенчести държавни органи, за които има омерта – никога да не се споменават и шефът им никога да не се сменя.

 

Битката на корумпирани еколози и чиновници за скандална поръчка за 11,5 млн. лв. продължава…

 

Под прикритието на националната трагедия в Хитрино Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е решила да прокара наново скандална поръчка на стойност 11,5 млн лв. за научни изследвания и теренни проучвания на местообитанията в България.

 

След серия обжалвания и редица нарушения на Закона за обществените поръчки обявената в края на август 2016 г. обществена поръчка на ИАОС бе прекратена. На 28 ноември 2016 г. тя е обявена отново – при същите условия! Парите ще се дадат за събиране на информация за разпространението на видовете в България, която след това ще се предаде на ЕК и на тази база да се установи:

 

    • Достатъчна ли е площта на мрежата „Натура 2000“ в България или тя следва да бъде увеличена?
    • Колко лошо е състоянието на видовете и местообитанията в България и ако е така, какви допълнителни ограничения и забрани следва да бъдат въведени?

 

Нагласена поръчка за нашите „зелени“ човечета

 

Именно поради тези причини кухите зелени НПО-та от коалиция „За да остане природа в България“ имат огромен интерес да спечелят поръчката, още повече че тя ще осигури дългосрочно финансиране на техния единствен и „изключително важен“ приоритет – как да аргументират превръщането на България в територия, която им позволява да рекетират всеки местен предприемач. Естествено, за да може кухи организации с некомпетентни и необразовани експерти да получат това финансиране, изискванията на МОСВ трябва да бъдат внимателно премислени. И Изпълнителната агенция за околна среда явно полага всички необходими усилия това да стане, след като не е променила нищо в условията за кандидатстване или в техническото задание:

 

    • Няма никакви изисквания към потенциалните изпълнители, достатъчно е те да са извършвали някакви теренни дейности, независимо за какъв период и с какъв обем, дори една оценка на въздействието на околната среда от изграждането на ферма би била достатъчна;
    • Не се изисква доказване на никакви финансови възможности от потенциалните участници – дори и да нямат един лев по банкова сметка, това не е проблем, тъй като само след два месеца от изпълнението на договора и без каквито и да било усилия те ще получат около 4 000 000 лв. без ДДС не като аванс, а като плащане за „реално извършени“ дейности;
    • Образованието на експертите не е никакъв проблем, стига да кажат, че могат да правят нещо и агенцията го приема за чиста монета.
    • Експертите, които ще трябва да вземат най-важните за държавата ни решения, не е необходимо да имат почти никакъв опит – 3 години броене на пеперуди в зоологическа градина е достатъчно.
    • Методиката за оценка на офертите на практика е най-ниската цена, тъй като тя само регистрира дали има текстове в определена насока, без оценка на същинското им съдържание или качеството на направените предложения. Такава отстъпка в цената биха могли да дадат единствено неправителствените „зелени“ организации, които вероятно нямат и намерение да провеждат теренни проучвания, а просто ще извадят стари данни, набирани по предходни проекти.

 

Удобно разпределени финанси – от данъкоплатеца според (не)възможностите, на еколозите според         потребностите

 

На следващо място, финансовият ресурс е разпределен не случайно между отделните обособени позиции (8 на брой). Най-голям ресурс от 3 700 000 лв. без ДДС е концентриран в обособената позиция за птиците, вероятно поради факта, че един от експертите на ИАОС, участвал при разработването на техническите спецификации, е докторант именно по тази тема. Не е ясно как и защо агенцията е взела такова решение, при положение че при преглед на интернет страницата на БДЗП може да се установи колко много идентични проекти от същия вид са реализирани през последните години.

 

Към всичко това, нека добавим и факта, че регионалните инспекции по околна среда провеждат преброявания на птиците, тази година бе реализирано 40-ото. Освен това БДЗП набира данни за видовете птици от годишен мониторинг – не е ясно доколко тези данни са предоставени на МОСВ и ИАОС, но съществуват в тяхната „тайна“ база данни.

   

Къде се намират данните от предишните проучвания, платени със средства на европейския и българския данъкоплатец?

   

Явно не и в ИАОС, в противен случай едва ли агенцията щеше да заложи същите дейности и да предвиди този огромен финансов ресурс, който отгоре на всичко представлява двойно финансиране и едва ли би бил възстановен от Европейската комисия. Или просто това е ясно установена схема едни и същи данни да се продават по няколко пъти – практика, характерна за българските „природозащитни“ организации.

 

В същото време финансовият ресурс за мониторинг на природните местообитания е 3 058 750 лв. без ДДС, при положение че за тях няма каквито и да било методики за мониторинг или данни от мониторинг, а територията, на която следва да се извършат проучванията, е далеч по-голяма. По идентичен начин стои въпросът за безгръбначните животни, за които данните са изключително оскъдни и няма данни от мониторинг.

На всеки би следвало да е ясно, че при тези условия най-големи шансове да спечелят обществената поръчка имат същите природозащитни организации, които определиха мрежата „Натура 2000“ в България и заложиха живота и благосъстоянието на нейните граждани на картата на собственото си благополучие.

 

Изпълнителната агенция по околна среда – „свещеният“ цирей в МОСВ

 

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е един от онези многобройни сенчести държавни органи, за които има омерта – никога да не се споменават и шефът им никога да не се сменя. През ИАОС през годините минаха не само десетки милиони левове, но и някои от най-важните нормативни актове на екоминистерството –- същите, които дадоха възможност на псевдоеколози да унищожават не само българската икономика, но и българската природа.

 

Ще е изненада ли за данъкоплатеца да научи, че за повече от 20 години работа ИАОС все още не е изградила какъвто и да било опит и експертиза в провеждането на мониторинг на видовете и природните местообитания от „Натура 2000“:

 

    • В рамките на предходен проект „Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза“, финансиран по ОПОС 2007-2014, агенцията успя многократно да провали избора на изпълнители по обществените си поръчки. В крайна сметка успя да подпише договори само за част от тях, а получените резултати бяха скрити, за да не може никой да установи размера на провала.
    • Националната система за мониторинг на биоразнообразието е един от най-големите провали на агенцията. В нея са налети милиони левове по серия проекти, но на практика тя реално не съществува. Достатъчно е да се направи опит да се намери публична информация на интернет страницата на ИАОС и ще се установи, че освен указания и описания други данни няма, дори и в обобщен вид.
    • Единствените видове, за които се провежда мониторинг в рамките на Националната система за мониторинг на биоразнообразието, са мечката и дивата коза. Този мониторинг се извършва на доброволни начала и в него се включват служители на МОСВ, МЗХ и доброволци. Спорадично се провежда и мониторинг на няколко вида прилепи.

 

С начина, по който „управлява“ новия си проект за мониторинг, ИАОС залага поредната и най-голяма бомба в „Натура 2000“ в България, опирайки се на безотговорността на българското Министерство на околната среда и водите, чиято явно последна грижа е какво ще се случи след края на проекта. В противен случай със сигурност щеше да упражни правата си и да не позволи на подчинената си агенция да работи срещу интересите на държавата.

Последиците от безотговорното изпълнение на този проект могат да бъдат огромни – превръщането на огромни български територии в зони под сенчесто екозаконодателство, в което върлуват всякакви „зелени“ и държавни рекетьори.

 

И ако утре процентът „защитени“ зони в България стане 60 или 100%, тогава може би защитените видове ще бъдем всички ние, хората. Дано ни разрешат все пак да ловуваме като мярка за оцеляване…