Национална АсоциацияБЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ

Следвайте ни!

Новини

29.06.2015 г.

Актуални факти за българското Черноморско крайбрежие

 

Съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), българското Черноморие има ширина на сушата Зона „А” – 100 м. от прибоя с изключение на урбанизираните територии и след плажовете. Зона „Б” ширина 2000 м след зона „А” и успоредно на нея. Обща дължина на бреговата линия 354 км или общо 743, 4 кв. км за територията покриваща зона”А” и зона „Б”. Населени места граничещи с море и попадащи изцяло в зони „А” и „Б” – 22 бр. Населени места попадащи частично в зони „А” и „Б” 2 бр. (почти всички възникнали в дълбока древност). Общ брой население с постоянно местожителство в ивицата територия – 149 696 жители.

 

Защитените зони по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), които засягат Черноморието (зона А + зона Б по ЗУЧК) са за местообитания 21 броя и за птиците 19 броя – общо 40 броя, освен това има и 54 броя защитени територии по Закона за защитените територии. (огромната наситеност на защитени зони и територии по Черноморието може да се види в приложената карта. Данните са предоставени от МОСВ). Върху 0,67 % от цялата територия на страната са разположени 11% от броя на всички защитени зони и наличието на 54 броя защитени територии, които общо обхващат 64% от територията на зона „А” и зона „Б”, показва голямата наситеност на защитени зони и територии – 16 пъти по голяма от средната за страната. Като се знае, че населените места по Черноморието са създадени в дълбока древност и приемем, че картирането на защитените зони може би е коректно, а не преувеличено, то това от горепосочените данни показва, че населението по Черноморието от древността до момента, осъзнато и без държавна намеса, нарочни закони и „зелени” корифеи е опазвало и опазва природата и биологичното разнообразие и е живяло и живее в хармония с тях.

Следователно защитите, които се отнасят за опазване на Черноморието, то те са не много, а прекалено много и обявяването на нови мерки ще доведе до обявяването на зона „А” + зона „Б” за резервати.

 

1. Разпределение на урбанизираните територии в зона „А” и зона „Б” (на база 100% от територията – 743,4 кв.км., с включени предвижданията на ОУП-те):

  • Държавна собственост (републикански пътища, пристанища, летища и др.) – 0,51%
  • Общинска собственост (улици, спортни площадки, алеи, паркове, градини и др.) – 6,68%
  • Частна собственост на физически и юридически лица – 10,02%

 

2. Държавна и общинска собственост от общата територия на зона „А” и зона „Б” (743,4 кв.км) са 28,5%. Разпределение на тази собственост по начина на трайно ползване:

  • Държавни и общински гори - 46,97%
  • Урбанизирана държавна и общинска собственост - 21,36%
  • Земеделски земи - 15,31%
  • Водни площи            - 15,24%
  • Скали и пясъци - 1,11%

 

3. Собственост на физически и частни юридически лица от общата територия на зона „А” и зона „Б” (743,4 кв.км) е 71,5%.  Разпределение на тази собственост по начина на трайно ползване:

  • Собственост в урбанизирани територии            - 14,03%
  • Собственост върху земеделски земи - 81,45%
  • Собственост на гори - 4,52%

 

От показаните факти и ограниченията за развитие и ограниченията за строителство и забраните за развитие на индустриална дейност в Зона „А” и Зона „Б” по ЗУЧК, произтича заключението, че закона е достатъчно ефективен и максимално е подпомогнал опазването на Черноморското крайбрежие. Изграждането на нови и разширението на стари пречиствателни станции е довело до високо ниво на чистотата на водата в Черно море. Доказателства за това могат да се намерят в института по рибни ресурси в гр. Варна, който съхранява данни за изследване на морската вода от преди 1965 г. Данните за чистотата от 1965 г. се считат за еталон на чисто море. Изследвания за чистотата на морските води правени на по-късен етап, могат да се намерят и в МОСВ. Изследванията за чистота на водите в Черно Море, показват трайна тенденция за достигане на еталона от 1965 г.

 

Казусът „Къмпинг Юг”

Отношението от страна на експертите по ботаника, да не поискат включването на експерти и с други компетенции – геолог, геоморфолог и специалист по почвознание, показва повърхностното им отношение към поставената задача. Комисията не се е съобразила и с формулировката за пясъчни дюни в пар. 1, т.4. от ЗУЧК: „"Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър…”. Не е отчетено, че липсва основния елемент море, а е добавен елемент (като доказателство за съществуването на дюна по ЗУЧК), който не съществува в ЗУЧК – видове растения.

 

В ЗБР пясъчните дюни не са предмет на опазване. Това е така защото ЗБР е длъжен и се съобразява с двете европейски директиви за птиците и местообитанията. Тези две директиви регламентират опазването на животински и растителни видове и природни местообитания, включени в Приложение 1 и 2, което част от европейските политики.

 

Всеки един вид в тези приложения има общоевропейски код. Дюните по крайбрежието на река Дунав и по крайбрежието на българското Черноморие не са от интерес за опазване от общността (ЕО), не са включени в приложение 1 и 2 и нямат общоевропейско значение и код (справка приложение I на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна на страница 17, в т. 2 конкретно се вижда кои дюни са от интерес за общността). В българското законодателство дюните като такива, са предмет единствено и само на ЗУЧК и всякакви тълкования за тях могат да се правят само във връзка със ЗУЧК, което институционално погледнато е от компетенцията на МРРБ.

 

Как хора, които скандират: „Да остане природа в България”, реално „опазват” природата по българското Черноморие и не зачитат правото на собственост – частна, общинска или държавна, може да видите в следните фотографии. Тези фотографии са част от 800 броя фотографии и координатни регистри на 20 броя дивашки къмпинги. Данните са част от програма на Национална асоциация „Българско Черноморие” – „Да картираме дивакуващите”, проведена през 2014 година и финансирана с дарения от членове на НАБЧ и ощетени собственици. Почистването на оставения боклук след летните „природозащитници” струва на всяка една от най-засегантите общините близо 100.000 лв. всяка година.

 

Като представители на общност, която е морално и материално отговорна предоставяме тези неоспорими факти и се надяваме правителството да има желание да приеме предложения за решаване на екологични задачи чрез пазарни механизми, стимулиране на бизнеса, регулации, а не забрани, както и прилагане на общоевропейски практики, сме готови да направим нашите предложения.

 

Ние си даваме сметка, че обществените организации не са политически партии и не трябва двата вида структури да се смесват или конфронтират, а да си взаимодействат и подпомагат. 

Галерия