Национална АсоциацияБЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ

Следвайте ни!

Новини

11.06.2015 г.

Доклади за състоянието и опазването на околната среда 2015

 

Във връзка с представянето на Доклада на Европейската агенция по околна среда SOER 2015 и на Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в България - 2015 г., изготвен от Изпълнителната агенция по околна среда, бихме искали от името на Национална асоциация „Българско Черноморие” да представим на Ваше внимание нашето становище по основните области и теми в посочените доклади:

 

1.      Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух

По отношение на емисиите на вредни вещества, които се отделят от изгарянето на горивата при автомобилния транспорт и шумовото замърсяване, то те могат да се намалят в най-голям обем, като се изградят всички магистрали, скоростни пътища и околовръстни тангенти, както и подобряване на градската пътна мрежа и организацията на движението в населените места, като се постигне равномерно шофиране без задръствания, което довежда до намаляване на отделяните вредни емисии и подобряване на качеството на атмосферния въздух. Пример – изграждане на магистрали в България, метро, околовръстен път и кръстовища на две нива в Столицата.

 

Ако този проблем е бил разгледан по-задълбочено от Европейската агенция по околна среда, то тя би стигнала до извода, че освен по други оперативни програми, то и по оперативна програма околна среда, би трябвало да бъдат отпускани средства за изграждане на транспортна инфраструктура, защото в обичайната програма тези средства не са достатъчни за България.

 

Също така в доклада на ЕАОС не е видно да е изследвана и ситуацията, която създават много от така наречените „екологични” организации, които имат пряко и косвено финансиране от същата тази агенция, които масово обжалват такива критично важни проекти с явна полза за околната среда, и като резултат спъват реализацията им. От една страна имаме институции, които одобряват проекти, а от друга организации, които злоупотребяват с права и спъват опазването на природата.

 

Също така, в докладите си европейската и българската агенции по околна среда, в частта им за фините прахови частици, не са изследвали влиянието на употребата на твърди горива в бита, поради липсата на адекватна цена на природен газ за българските условия, недостатъчна газификация в България и високата цена на електричеството спрямо стандарта на живот в страната. Тази висока цена на електрическата енергията е повлияна достатъчно много от мощностите на възобновяемите енергийни източници и „зелената” енергия произвеждана от тях. За България тази енергия е прекалено скъпа. Това довежда до масова употреба от домакинствата на твърди горива – дърва и въглища. Тази взаимовръзка на средства дадени за екология води до точно обратното – високо замърсяване на въздуха. Никъде в националния доклад за състоянието и опазването на околната среда, не е изследвано или не са предложени мерки, които максимално бързо и в краткосрочен порядък да предложат реализацията на  доставка на евтин природен газ в България. В този смисъл е странна позицията на правителства, които са подложени на изнудвани от страна на „зелените” организации и са приели забрана за проучване на това дали България има шистов газ или няма. По повод на това, че страната ни понася огромни загуби отстоявайки политиката на ЕС и поради тази причина купувайки най-скъпият природен газ, забраната за проучване на шистов газ се оказва пагубно за околната среда.

 

2.   Управление на водните ресурси и качество на водите, питейни води и води за къпане:

На фона на многобройните наводнения през последните години, които сполетяха страната ни, считаме че Националния доклад не достатъчно засяга този въпрос. Трябваше в тези области да се обоснове приоритетното изграждане на необходимата превантивна инфраструктура срещу бедствия и аварии, предупредителни системи и такива по мониторинг пропускливостта на водите в коритата на реките и деретата с оглед скорошна адекватна готовност за посрещане на такива предизвикателства и защита на населението.

 

От друга страна в националния доклад следваше да се обърне специално внимание на предстоящото въвеждането в експлоатация на нови пречиствателни станции за отпадни води по Черноморското крайбрежие. Убедени сме, че след въвеждането в експлоатация на новите съоръжения, всички крайбрежни води на България ще бъдат с отлична оценка от мониторинга на ЕАОС.

 

Също така в националния доклад не е упоменато, че като цяло за малките населени места липсват все още пречиствателни станции. Би трябвало да се отбележи от ИАОС, че средствата отпускани от фондовете на ЕС за България, не са достатъчни за бързото изграждане на всички необходими мощности за управление на водите.

 

3.   Превантивни инструменти за интегриране на целите за опазване на околната среда в инвестиционни проекти и действащи инсталации:

В докладите на двете агенции и най-вече в този на ИАОС е необходимо да се разглежда по обективно приложението на директивите за птиците и за местообитанията, които са двата документа, регламентиращи зона НАТУРА 2000. В чл. 2 и на двете директиви първо се започва с оценка на икономическото състояние, благосъстоянието, обществените и културните изисквания, както и регионалните и местни особености на всяка една територия, при определяне на зоните НАТУРА 2000. Ако от тази призма разглеждаме интеграцията на целите за опазване на околната среда в инвестиционните проекти и действащите инсталации, то тогава ще бъде най-правилно защитена природата, защитен обществения интерес, защитена частната собственост и няма да се прогонват инвеститори поради неблагоприятна среда за инвестиции в страната, тъй като Закона за биологичното разнообразие регламентиращ НАТУРА 2000 в България, е най-рестриктивният в цяла Европа. Този закон основно се използва пак от т.нар. „екологични” организации, финансирани със средства от фондовете на ЕС да обжалват различни проекти. По публичните данни от регистрите на Върховния административен съд на България, над 1100 инвестиционни проекта са били жалени от няколко на брой такива организации. Над 90% от тези жалби са били необосновани и съдът ги е отхвърлил. Съдебната процедура трае около 2,5 г. при което инвеститора губи интерес и търпи съществени загуби, а имиджа на България се влошава.

 

Тук бихме искали да обърнем внимание, че това биологично разнообразие е констатирано преди 7-8 години. Далеч преди това ние българите живеещите в хармония с това биологично разнообразие и  собствениците на имоти сме си го запазили, а едва от скоро някои други го констатираха. Според националния доклад е имало влошаване на биологичното разнообразие. Когато преди, частника е живял с това биологично разнообразие, то неговото състояние е било добро, когато констататорите му са започнали да го управляват чрез рестриктивни инструменти, то неговото състояние се влошава. Подхода да се обръща внимание на констататорите, а не на автентичните собственици е много погрешен, тъй като реално води до това, че икономическия статус пада, а щом имаме нисък икономически статус на населението, няма как да имаме опазване на околната среда, защото когато човека няма прехрана, то той потребява ресурси от природата колкото и както може.

 

4.   Предприемане на законодателни промени за повишаване на ефективността на управлението на политиките за околната среда и за подобряване на бизнес средата:

Националния доклад следва да посочи диференцирането на различните екосистеми – естествени, урбанизирани и агроекоситеми, в различните райони на страната. Трябва да предложи инициирането на законодателни промени за облекчаване на тежестта върху изискванията за реализация на планове, програми и проекти, както за такива които не попадат, така и за такива за които се търси реализация в защитени зони и защитени територии. За вторите да се издават предимно предписания, а не основно забрани. Предписанията могат да бъдат свързани с възстановяване на среда и местообитания, компенсаторно залесяване и оценка за крайните ползи върху подобряване на околната среда.

 

В докладите не са разгледани достатъчно нарастващите икономически и демографски проблеми в цялата страна. Необходими са спешни стъпки за създаване на възможности за икономическо развитие в зоните, където има предпоставки за това. Първа стъпка в тази посока е приемането на Общите Устройствени Планове на общините и това е належащо да стане държавен приоритет.

 

В доклада не е изследван ефекта на благосъстоянието на местните общности: с колко ще се повиши то за жителите в конкретния регион, колко нови работни места ще се отворят и колко ще се повиши жизненият им стандарт. Всичко това е директен и непреодолим стимул на живущите не само да се съобразяват, но и да опазват още повече природата, защото тя ще им донесе директни ползи. В противовес на това в България основното говорене е „да забраним”. В този смисъл местните граждани са най-заинтересовани от опазването на природата и като нейни пазители, парите за екология трябва да се насочват към местните общности, а не трябва да им бъдат отнети земите чрез забрани и да им се ограничи икономическата дейност. Опазването на околната среда е много скъпо мероприятие, за това хората трябва да бъдат с повишено благосъстояние.

 

5.   Повишаване на екологичното съзнание и култура:

Положителна констатация в националния доклад е, че България е достигнала достатъчния брой от защитени зони и територии. Именно, не увеличаването, а спиране нарастването на площта на защитените зони и територии ще доведе до опазване на околната среда. Необходими са действия за повишаване на екологичното съзнание и култура. С оглед на предстоящия летен туристически сезон, предлагаме да се вземат мерки за забрана на дивокъмпингуването в страната. Така ще се даде сигнал, че тази дейност е опасна за околната среда, хигиената, здравето на хората и частната и общинска собственост. Няма да се налага всяка есен общините да събират стотици тонове оставени боклуци и да разходват средства, които могат да отидат по други, по рационални за обществото дейности. В крайна сметка ще се постигне повишаване на екологичното съзнание и култура.

 

В заключение можем да констатираме, че от приемането на България в ЕС, значителен брой „зелени” неправителствени организации забогатяха от публични средства за екология. Голяма част от дейностите им довеждат до реално негативно въздействие върху околната среда, а европейското законодателство за опазване на околната среда се използва за шантажиране, което да доведе до овластяване на тези организации, без те да са печелили избори. В България тези организации гравитират около и са представители на ПП Зелените, която печели „огромните” между 0,4% и 0,5% на избори. Това е общественото доверие към тях и те в никакъв случай не могат да бъдат обществени организации - те не са такива. Това обстоятелство не е изследвано нито в националния доклад, нито в европейския. Съществува едно много семпло решение на този проблем - да се спре субсидирането и финансирането на такива организации по каквито и да са публични проекти. Тъй като са в обществена полза, то те могат да бъдат финансирани от обществото. Спешно е необходимо да се спре всякакъв вид финансиране към тях. Нашето сдружение не ползва публични средства и за това сме независима организация. Организации получаващи публично финансиране да не се наричат обществени. За съжаление сме свидетели на практики, как държавата България понякога е съблазнена и ползва методите на тези „зелени” организации. Имаме много примери от заведени без основание дела от държавата срещу частни инвеститори, които падат в съда. Ние не знаем дали държавните институции в тези случаи са шантажирани от такъв тип организации или те в единомислие се опитват да шантажират икономически активните граждани. Това не е изследвано нито в европейския нито в националния доклад. Български компании осигуряващи работни места и постъпления в бюджета на страната и разполагащи с експерти и квалифициран персонал, могат да реализират екологични проекти.