Национална АсоциацияБЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ

Следвайте ни!

Новини

20.07.2017 г.

Становище на НАБЧ за вида на подход за управление на НАТУРА 2000

                                     

                                                                СТАНОВИЩЕ

                                                                от  

 Национална асоциация „Българско Черноморие“ относно предоставеният ни  хибриден вариант на подход за управление на мрежата Натура 2000, с органи за регионално управление – РИОСВ и териториален подход по отношение на разработването на плановете за управление на защитените зони. 

 

 

 - УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ,

  - УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИМИТРОВА

 

 

I. Несъгласие с хибриден вариант на подход за управление на мрежата Натура 2000  

 

 Представеният и обсъден хибриден вариант на подход за управление на мрежата Натура 2000 на Четвърта сесия от работата на групите на 13.07.2017 г., с органи за регионално управление – РИОСВ и териториален подход по отношение на разработването на плановете за управление на защитените зони се характеризира със следните основни слабости:

 

 - Прекомерна концентрация на голям обем от отговорности в една институция и свръх натоварване на РИОСВ;

  - Смесване на функциите по определяне на целите и тяхното изпълнение с функциите по контрол; 

- По-голям риск от блокиране на приемането на планови документи предвид по сложният процес за постигане на съгласие на голяма територия; 

-По-сложен процес на интегриране към приоритетите за развитие на областно и общинско ниво;

 -Не компетентност на РИОСВ за управление на територии

 

 По своята същност хибридният вариант на подход концентрира голям обем от отговорности в една институция – МОСВ, което без съмнение ще доведе до свръх натоварване и на РИОСВ, което те не могат да поемат. Този вариант, практически заличава разделението между национално и регионално ниво при управление, контрол и вземане на решения, тъй като ще постави ръководителя на регионалния комитет в подчинена зависимост от министъра на околната среда и водите, който се явява негов началник. Това неминуемо ще доведе до нарушаване на баланса между интересите на собствениците и другите отговорни и заинтересовани страни. Ще доведе до липса на комуникация и въвеждане на добри работещи европейски практики на децентрализация, като лиши комитетите на заинтересованите страни на регионално ниво от реално участие в процесите на вземане на решение, прилагане на мерките и постигане на целите. И не на последно място ще изпадне в колизия с посоката зададена от Европейската комисия и други органи на Европейският съюз.  

 

Всички примери за добри и работещи европейски практики са от страни с децентрализиран подход на управление на мрежата НАТУРА 2000 и акцент върху въвличането и стимулирането на собствениците и ползвателите на земи и другите заинтересованите страни за участие в процесите от самото начало. Отчитайки липсата на подобен манталитет и политики в много страни от ЕС, Европейските органи представиха през 2017г. фундаментално важни документи за посоката, която трябва да се следва при прилагане изпълнението на двете директиви касаещи екологичната мрежа НАТУРА 2000 на територията на ЕС.

 

Последните европейски документи в сферата на околната среда са: Планът за действие за природата, хората, икономиката изготвен от ЕК, както и Специален доклад № 1/2017 на Европейската сметна палата. В тях европейските органи заключват, че са необходими повече усилия за осъществяване на пълния потенциал на мрежата „Натура 2000“, налагат именно подход на децентрализация и равнопоставеност на собствениците с държавните органи, възлагат на регионалните комитети организиране и изпълнение на плановете за управление на зоните, като те ползват при необходимост независима научна експертиза и научни данни верифицирани и приети на научни съвети. Участие в управлението на НАТУРА 2000 вземат и местните органи на управление, представители на браншови отраслови организации и други НПО при необходимост.  

 

 

Според Планът за действие за природата, хората, икономиката от 2017г. (приложен) в проверката за пригодност на директивите за птиците и местообитанията осъществена от ЕК бе установено, че „…за постигането на техните цели и реализирането на пълния им потенциал трябва значително да се подобри тяхното прилагане. Необходими са подобрения както в ефективността и ефикасността на тези директиви, заинтересовани общности в държавите членки и в ЕС като цяло, за да бъдат постигнати конкретни резултати по места”. За това Комисията взе решение с посоченият план за действие, с който да се подобри прилагането на директивите и тяхната съгласуваност със социално-икономическите цели и да се осигури по-широкото участие на националните, регионалните и местните органи, заинтересованите страни и гражданите. Предвид важното териториално измерение на директивите и съществената роля на местните и регионалните органи за тяхното прилагане посоченият план за действие бе изготвен с активното участие на Комитета на регионите, който ще е решаващ фактор за предоставянето на необходимата информация на тези органи, както и за осигуряването на тяхното участие... По този начин ще се положат солидни основи за възстановяването на баланса между природата, хората и икономиката и за изграждането на нови връзки помежду им”. 

 

 

 Когато се говори за съвременните тенденции на управление на НАТУРА 2000, следва да се вземе в предвид Специалния доклад № 1/2017 на Европейската сметна палата (приложен), който представя основните констатации и препоръки за управлението на Натура 2000 в Европа. Докладът е публикуван в края на м. Февруари 2017 г. и е изготвен на базата на проучвания на държавите членки на ЕС. „Европейската сметна палата вижда необходимост от повече усилия в управлението на мрежата „Натура 2000“ чрез участието на широк кръг от сектори. Те включват по-специално секторите на околната среда, на селското стопанство, на градоустройството, на индустриалното развитие, на туризма и др. Успешното прилагане на „Натура 2000“ изисква ефективна координация между тези сектори”. Сметната палата е установила, че са налице примери за недостатъчна координация между отговорните органи. „Сътрудничеството и комуникацията на регионално и местно равнище между управителите на зоните, органите и другите заинтересовани страни (например собствениците на земя) се нуждаят от подобрение, за да се гарантира ефективното прилагане на „Натура 2000“.  

 

Европейската сметна палата подчертава важността„основните заинтересовани страни и по-специално ползвателите и притежателите на земя да участват в планирането и прилагането на консервационни мерки в защитените зони по „Натура 2000“, за да могат да разберат и подпомогнат съответните природозащитни цели”. Като пример за добра практика се посочва Франция, свързана с консултации с местните ползватели на земя и населението. 

 

Аналогични примери от практиката на Германия, Италия, Ирландия, Австрия бяха представени и на организираният от Европейската комисия 2-ри алпийски биогеографски семинар за НАТУРА 2000 в Италия през юни 2017г. Там беше категорично заявено от водещите експерти по НАТУРА 2000 в ЕС, че ролята на собственика и ползвателя на земята е ключова за  крайният успех – постигане на устойчиво развитие. В представена презентация бе изведено като самостоятелен извод, че „Биоразнообразието е продукт и общество трябва да плаща за него на собственика”. Подходът за управление следва да бъде така балансиран, че да не налага назидателно императивни документи, мерки и цели, а да включва собствениците на територията и природните блага, както и местните общности и стопанските субекти от самото начало в процесите на вземане на решение и определяне на целите и мерките. Ключово е въвличането на собствениците и ползвателите на земи в този процес за да бъде постигната съпричастност и дълбоко разбиране от тяхна страна за необходимостта от опазването на видовете в съответната зона, поемане на отговорност, както и стимулирането им и получаване на компенсации на пазарен принцип, при ограничаване на правата им и създаване на предпоставки за постигане на по-високи материални блага от стопанската им активност в зоните. 

 

За РИОСВ е непосилно с липсата на капацитет (дори и при наемане на повече експерти за управление на НАТУРА 2000) да създадат, съблюдават и контролират всички елементи на успешният баланс за ефективно устойчиво развитие и интегриране на съответните регионални, секторни и други политики и документи с тези за НАТУРА 2000 в плановете за управление на зоните. РИОСВ нямат капацитет и той не би могъл да бъде изграден дори и при привличането на повече експерти по места, поради разнопосочността на принципите, които са залегнали в природата на различните видове органи и институции и начина по който те комуникират с обществото. В подкрепа на предходните изводи застават и някои от базовите принципи за Европейска хармонизация на управлението на Натура 2000 в България:

1. Мрежата Натура 2000 е инструмент за устойчиво развитие на териториите. Принципите за устойчиво развитие са интегрирани в три основни стълба (аспекта) на концепцията за устойчиво развитие – икономически растеж, социална справедливост и възстановяване/възобновяване на природните ресурси. Защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и икономическите оператори, осъществявана чрез сътрудничество между тях.

 2. Информираността и убедеността на цялото общество за ползите от Натура 2000 е основен фактор за постигане на баланс между екология и човешка дейност. 

 

 Спазването на горе посочените принципи, както и прилагането на чл. 2.3 от Директивата за местообитанията и за дивата флора и фауна (което до момента не се осъществява в България) - „Мерките по Директивата следва да са съобразени с икономическите, социалните и културните изисквания, както и с регионалните и местните характеристики” и прилагането на принципа на договаряне със собствениците съгласно чл. 6 от директивата (също не се прави до момента в България) са довели до настоящата ситуация на подходи против собствеността и устойчивото развитие и противоречащи на развитието на селските райони, за което не малка заслуга имат РИОСВ. В техните прерогативи е контролна и наказваща функция според силно рестриктивното българско еко законодателство, а и не само. Много често техните преценки са субективни или под натиск, използващи за основание термини без легална дефиниция в законодателството на страната, като и„кумулатвен ефект” или „антропогенен натиск”. Всичко това съчетано с неверифицирани научни информации, на които се базира НАТУРА 2000 в България, неминуемо е довело до липса на обективност и справедливост при вземане на решение и преценка от тяхна страна и отлив на доверие от гражданите.  

 

Нещо повече, независимо, че научният подход стои в основата на Натура 2000, както е посочено в директивите, демонстриращ значимостта на научните данни за управлението на мрежата, ние считаме, че този подход е напълно компрометиран в България. Налице са редица факти и данни, които доказват отсъствие на видове в нашите имоти. Независимо обаче от това, по преценките на РИОСВ ние трябва да ги „опазваме“. Това води до объркване у собствениците на земи. В този смисъл, категорично подкрепяме създаването на научно звено в МОСВ, което може да въведе ред, доверие и верификация към научните данни в стандартните формуляри, чрез научни семинари и научни съвети. От своя страна РИОСВ биха могли да спомагат неговата работа по места. 

 

     На национално ниво в подкрепа на Териториалният подход е Стратегия за развитие на администрацията 2014-2020 (приложена), която цели подобрение координацията в дейността на областните управители и териториалните звена при решаването на регионални задачи. Ще бъдат предприети мерки за подобряване на координацията на секторните политики на областно ниво. Според стратегията, тази цел ще бъде постигната с изпълнението на следните основни дейности:

  - „Ускоряване на процеса на изграждане на капацитет на местно ниво за управление на децентрализирани функции при засилване на гражданското участие и контрол;

- Подобряване на информационния обмен между централната администрация, областните администрации и общините чрез изграждане на подходящи информационни системи;

   - Включване на териториални звена на централната администрация в състава на областната администрация, където това е целесъобразно;” 

 

 В тази връзка и визията на държавата за изграждане на капацитет на областните администрации и децентрализация на редица функции и добро управление със следните характеристики: „върховенство на закона; равнопоставеност; отчетност и прозрачност; отговорност; ефективност и ефикасност; широко участие на обществото и изграждане на консенсус; всеобхватност и стратегическа визия” е постижима и работеща за регионални комитети под управлението на областните управители, при въвеждане на териториален подход на управление на мрежата НАТУРА 2000 в България. Считаме, че ролята на областните управители е изключително важна, с оглед постигане на баланс на областно ниво, в контекста на социалното и икономическо развитие и приоритетите свързани с НАТУРА 2000.  

 

 II. Роля и място на Собствениците на територии в управлението на НАТУРА 2000 

 

 

Собствениците на територии трябва да участват в процеса на вземане на решения и да бъдат компенсирани с адекватни финансови стимули.  В становището на УС на НАБЧ с изх. № 418/07.03.2017 г. за изготвяния Подход за управление на мрежа НАТУРА 2000, до МОСВ и Консорциум „Уба-Натура”, категоричното поискахме собственикът да бъде включен, като равноправно овластен на национално ниво наравно с министъра на околната среда и на регионално ниво с областния управител при вземане на решения за управление на защитените зони и право на получаване на парични обезщетения, като доставчик на биоразнообразието. Към настоящия момент все още не е посочен от консорциума изпълняващ проекта, кой ще бъде органът отговарящ за прилагане на принципа на договаряне със собствениците според чл. 6 от директивата за местообитанията и не е предложил от къде и как собственикът на територия - като доставчик на биоразнообразието, ще бъде парично обезщетен при прилагане на мерки за защита, които могат да нарушат неговия икономически интерес. Включването в управлението на собственика и паричното му стимулиране ще допринесе за изпълнение на целите и плановете за управление, възстановяване и консервация на хабитатите, дивата флора, фауна и птиците.

 

   Въпреки приетия основополагащ принцип в изборът на подход: „Собственикът е най-добрият стопанин на територията и той следва да играе главна роля в постигане целите на територията, прилагането на консервационни и други мерки за устойчиво развитие.”, собственикът/ползвателят на територията трябва да бъде включен равнопоставено на Министъра на ОСВ за НАТУРА 2000, към които да има Национален Консултативен съвет, и като равнопоставен управляващ и регионално ниво.  В противен случай страната ни няма как да защитава ефективно правата върху собствеността, а от там няма да постигне достатъчна ефективност при управление на мрежата НАТУРА 2000. Само преди дни бе публикуван доклада на международната организация Алианс “Право на собственост” с резултатите на международния индекс “Право на собственост”. Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. В него България се нарежда на 85-то място. Поредното срамно за страната ни класиране. Това класиране не е само срамно, но то показва и причината, защо българите са на дъното в класацията на ЕС по доходи на населението.

 

 В допълнение, анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до по-добре опазено биоразнообразие, повече предприемачество, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-голямо гражданско участие и по-голяма сигурност. България е изпреварена дори от страни като Мали, Доминиканската република, Кения, Хондурас и Замбия. В доклада за свободата на собствеността в челните страни няма такива с проблеми в опазването на околната среда, с развитието, нито с бедността. Там правото на собственост не е ценност, а е същност, с която хората се раждат.    Вземайки в предвид политиките до момента, новите европейските документи и практиките в управлението на мрежата НАТУРА 2000 в други страни, опазване на биоразнообразието, защита правата върху собствеността на територията, търсене на баланс и максимално висока ефикасност при интегриране на мерките за социално-икономическо развитие на териториите на местно ниво, Национална асоциация „Българско Черноморие” категорично подкрепя представения Териториално ориентиран подход за установяване на ефективна структура за управление на защитените зони от мрежата Натура 2000 в България под управлението на областните управители. Като задължително подхода трябва да бъде разширен с това собственикът да бъде равнопоставен управляващ на национално и местно ниво и да бъде финансово обезщетен от обществото, като донор на биоразнообразие. 

 

 

От името на Управителния съвет

С уважение,

Димитър Канариев,

Председател на управителния съвет на Национална асоциация „Българско Черноморие”

 

20.07.2017г.

Снимка: НАБЧ

 

 

 
 

Галерия